четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Обичани до смърт!

Всяко мече се гордее със зашития си нос, с кръпката на лапата си, с лъскавото копче вместо око. Тези неща доказват, че е обичано. Че е истинско мече.
Пам Браун, Р.1928

...Мечетата не умират, просто се износват от много обич.
Филипа и Питър Уоринг, из "Плюшени мечета"

Най- красивата играчка е тази, която е потъркана и оръфана от обич. Години наред тя е слушала споделени тайни и е била влачена, мятана, прегръщана, стискана и мачкана в леглото. Колко спомени са скрити в това малко меко телце.
Кей Дъгинс

Повечето от тях [мечовците] са гушкани и целувани толкова пъти по носа, че той хлътва.
Бъни Кампиън

Не се смей приятелю, Мечока да презираш, чиято козина протрита е от саростта, защото единствено любовта е виновна за това. [Пък и "Красотата е в плешивостта, твърди на Мечо мъдростта."]
Джейн Суон, Р.1943

...децата, които са ги притежавали, са ги обгръщали с обич, но като цяло не са се отнасяли към тях с особено уважение. Изгризвали са им ушите, ожулвали са нослетата им, размазвали са сладко и мед по моцунката им, водили са ги на плуване...
Пам Хебс, из "Да колекционираш плюшени мечета"

Дрипавото плюшено мече е често пъти е по- привлекателно от чисто новото. Може да е малко плешиво, леко изкормено, да няма блясък в очите му или едното му ухо да е продрано. Но така децата се научаваъ да не съдят само по външния вид.
Куентин Летс

Най- малката ми дъщеря притежава двайсет и три и половина мечета. Половината мече е без крака. Видя го на един училищен базар и настоя да го купя. "Но, мила, той няма крака!" възпротивих се аз. "Въпреки това си е пак мече." отвърна тя.
Клеър Нийлсън

Мечето си остава мече, дори когато липсва в по- голямата си част или е парцаливо.
Шарлот Грей, Р.1937

Типичното плюшено мече не е много спретнато. По- скоро е малко немърливо, с протрита козина и в най- добрия случай- с чорап на лапата.
из сп. "Телеграф" 14 октомври, 2000г.

Ако мечето е изгубило едното си око, направете му превръзка и го превърнете в пират...
Пеги Бялоски

Мечето, останало с едно ухо, не е счупена играчка, а ранен приятел.
Клара Ортега, р.1955

И ето, че днес се случваше, някой го обичаше, въпреки неидеалността му, толкова щастливо бе плюшеното мече, че направо не знаеше какво да направи от щастие, идеше му да прегръща малкия си стопанин, да го целува, да му каже, че и то го обича, но не можеше, нали беше плюшено мече.
Цветелина Генкова, 17- годишна, из "Историята на заблуденото плюшено мече"