вторник, 6 септември 2011 г.

Всичко,което имаме...

Мечетата не могат да върнат прегръдките обратно,но понякога са всичко,което имаме...

5 коментара:

доставка на хранителни стоки каза...

Няма дете, без мече. Особено ако са му чели Мечо Пух:)

почивка малта каза...

Почти всяко малко детенце си има любима плюха,с която си ляга и заспива.Понякога можем да гушнем само тях и имаме чувството, че те ни разбират повече от колкото реалните хора.Картинката е много хубава,макар и малко тъжна.Когато ни е тъжно или нещо се с случило , или са ни се скарали ние тичаме да грабнем своето мече за успокоение и един вид, че не сме сами.Дали ще е мече, зайче или слонче, всеки си е имал някаква играчка, която родителите чакат да заспим и да ни я махнат.Много е важно и от кого е подарена.Спомням си как подарих един голям мечок на братовчедка ми, която беше на две годинки и половина, така му се е радвала, че й до сега спи с него и помни кога й е подарено.Днешните деца се развиват и помнят много.Чак понякога е плашещо.

почивки в чужбина каза...

Много е сладко това мече . Всяко дете си има любима играчка.Хубава снимка.

парфюми каза...

" Мечетата не могат да върнат прегръдките обратно,но понякога са всичко,което имаме..." това изказване и комбинацията с тази снимка на момиченцето леко ме натъжи.Понякога като че оставаме сами със своите проблеми и мъки, гледайки ни само нашите играчки и предмети с които сме се заобиколили вкъщи.Гледат все едно разбират. Те виждат и знаят всичко и само ако можеха да говорят.............колко неща биха излезнали на яве. Поздравления за хубавият и интересен блог, който сте си направили и с надявам често да споделяте са нас.

ремонт на пожарогасители каза...

Плюшените играчки винаги са ме натъжавали...Може би защото получават много любов и прегръдки, които живите хора не получават..

Публикуване на коментар